Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време - подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Засегната е темата за приказния свят, въздействието и върху героите, техните отношения към света.

В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Реалистични и силно запомнящи се образи, чрез които изрича морална присъда над времето.

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи....