В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Художественият свят на Йовков е духовно пространство на универсалните нравствени ценности.Дълбоко вълнуващ е неговият разказ "По жицата",в който е представена съдбата на нещастно селско семейство...

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...

Словосъчетанието "Зимни вечери" носи усещане за песимизъм и внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата...

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Конкретната тема е "Анализирайте описанието на осиновеното от Костов гръцко дете и тълкувайте скорошната му смърт в контекста на въпроса за античността", а разработката е изцяло моя.

В едно свое изказване проф. Иван Шишманов изрича: "Вземете опакото на Бай Ганя и ще имате Алека".

Анализ върху пътеписа "До чикаго и назад" на Алеко Константинов.