Методически анализ на урок по литература от 9-ти клас; тема: Гледните точки за човека в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Всеобхватните разнолики измерения на всемирното страдание са тематизиран естетически приоритет в поезията на П. Яворов. Човешкото съществуване е изначално белязано от драматизъм, от жестоки сблъсъци, от дебнещи беди и нещастия...

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Словосъчетанието "Зимни вечери" носи усещане за песимизъм и внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата...

Анализ на "Ни лъх не дъхва над полени", "Спи езерото" и "Во стаичката пръска аромат"

Анализ от 8 до 11 глава- действителността след въстанието.