Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

Проблемен център на Йовковото творчество е извисената духовна природа на човека. Ето защо прекрасното е естетическа доминанта на неговите разкази.

Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Вапцаровата поезия остава трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка "Моторни песни" (1940) преобладават творбите, посветени изцяло на човешката личност.

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

План-конспект върху посочената тема.........................

Никола Вапцаров живее и се оформя като творец в спорното, противоречиво време на "30-те години на миналия век.

Домът в стихотворението "Вик" е видян в най-отблъскващия му и потискащ за човека образ ("... тази стая тясна, тъмна, ниска").

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.