Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Николай Хайтов е писател, посветил творчеството си на това, да прави човека "по-човек". Прекарал голяма част от съзнателния си живот в Родопите, той се възхищава от красотата на родната планина и от красотата на душите на родопчаните. Именно тез

Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Краткия му живот е белязан с поредица от раздели и житейски неудачи...

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война.

Жените у Йовкови те разкази са красиви- наслада за окото. Красотата е синоним на добротата. В разказите няма грозни млади жени. Младостта е живот, живот, изпълнен с красота и чудеса...

Близкият приятел на Д. Талев, другото голямо име в българската историческа проза – Емилиян Станев нарича Д. Талев "последния възрожденец" – заради дълбоката и непосредствена връзка на вътрешния живот на Талев с битието на народа и родината. Сам

Македонски е един от най-ярките образи в повестта "Немили-недраги", в който Иван Вазов изобразява тежкия и труден живот на българските емигранти в Румъния. Докато Странджата е идеала за хъш, показан само в положителна светлина, то Македонски е..

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Стихотворението “Болница” на Далчев, разкрива обречеността на човешкото съществуване. Творбата ни насочва към две основни теми на неговата поезия – за изтичащото време на човешкия живот и за демоничността на заобикалящите ни предмети.

„Един кратък, но толкова пълен живот! Живот изпълнен с по¬вече творби,, отколкото дни" — казва в своето надгробно слово за Балзак големият френски поет Виктор Юго.