В края на 1927 г. се появява първата книга на Елисавета Багряна “Вечната и святата”, с която в българската литература нахлува един нов свят - освободеният от вековните предразсъдъци емоционален свят на българката. Нейният глас прозвучава...

В един момент пълната изолираност от външния свят сякаш внезапно се пропуква от писъка на вятъра и сякаш лирическия аз търси някакъв контакт с околния свят, но това е само миг и след това вратата отново се затваря...

Евангелието от Матея изобразява Исус като Цар на евреите. Един автор казва, че относно ”Царя, който учи другите да бъдат царе”.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.

Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато.

Алеко Константинов е роден през 1863г. в Свищов в богато и аристократично семейство. Един след друг изгубва всичките си роднини. Образова се първоначално в прочутата Априловска гимназия, след това в Русия. Завършва юридическия университет в Одеса.

Първата поява на Беликов е в речта на Буркин: „Ето, на съвсем наскоро, само преди месец-два в нашият град умря един Беликов, учител по гръцки език, мой колега.”..

Й. Йовков е един писател , чието творчество коренно се различава от това на другите български автори...

„Един кратък, но толкова пълен живот! Живот изпълнен с по¬вече творби,, отколкото дни" — казва в своето надгробно слово за Балзак големият френски поет Виктор Юго.

Майсторът на разказа Елин Пелин създава и няколко по-обемни повествователни творби (три повести и един незавършен роман), сред които се откроява със своето идейно-художествено майсторство най-популярната от тях – повестта „Гераците”...