Песента на Дебеляновата душа е молитвено скръбна. Тя идва от тъгата, която винаги е овладяна, макар и дълбока. Елегични са нейните звукови припламвания. Твърде често предчувствие за скорошна, идваща смърт ги пронизва.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Възниква през 1905 – 1907г. и бележи връхна точка на развитието си през 1910 – 1914г., когато в Западна Европа господства постсимволизмът. Спорен е въпросът кой е основателят на българския символизъм...

Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Краткият живот на Димчо Дебелянов минава под знака на непостигнатия блян. Чувствителната „разнолика, нестройна душа” на поета се стреми да докосне щастието, споделеното приятелство и пламенната любов. Но разочарованието и самотата го тласкат назад към све

Стихът за него е жизнена необходимост, единствен език на душата и с този език той излива своето рядко изобилие от чувство и настроение.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби.

Коментар по проблема за идентичността на модерния субект в сонетата "Пловдив" на Димчо Дебелянов. "Пловдив" е едно от многото Дебелянови произведения, които интерпретират основополагащия символистичен сюжет - сюжета за "припомняне