Анализ върху "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

В поезията на Вапцаров човекът е многолик – той мечтае, страда, бунтува се, греши. Той обича и мрази, гневи се и пише стихове. Груб и възвишен, Вапцаровият човек търси смисъла на своя живот в един свят на несправедливост и жестокост и тръгва по своя...

Стихотворението отзвучава като финален акорд в първия цикъл на стихосбирката "Моторни песни" и на практика се превръща в негово заглавие - изменението е незначително: "Песни за човека"...

“Песен за човека” е безспорен връх във Вапцаровата лирика. Трудно някоя друга творба на поета може да й съперничи по въздейственост, универсална комуникативност и популярност.

Това е анализ на стихотворението "Песен за човека"...

Времевото противоречие между отминалостта на престъпните действия и тревогата за човешкия морал в новото време разкрива човешката нравственост.

Поемата "Песен за човека" гради своето виждане за човека, като разкрива как и извършилият злодеяние има право да се завърне към човешкото у себе си, а от друга страна, как заобикалящите го хора следва да възприемат и да отреагирват на неговото п

Посочен е план на стихотворението,както и разработка Трагизмът на човешкия дух в стихотворението "Песен на човека" от П.Яворов...

Димчо Дебелянов ,,Черна песен''..........