Пенчо Славейков обогатява нашата национална лирика с пейзажни и интимни мотиви, които са напълно в духа на българската патриотична и реалистична традиция. При него се среща пантеизъм, подчертан чрез връзката човек-природа

Пенчо Славейков е поет, критик, есеист, публицист, съзерцател и борец – една изключителна личност, дала мощен тласък за развитието на нашата художествена литература и култура....

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ САМОТНОСТТА НА ПЪТЯ В ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (”Ни лъх не дъхва над полени...” и “Самотен гроб, самотен път...”)

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

В тези две творби, двамата български поети – баща и син, разкриват своят идеал за българка по два начина. Два начина, които толкова много си приличат и в същото време се различават...

"Фрина", "Сърце на сърцата", "Cis moll", "Ралица", "Бойко"...

В двете произведения – "Изворът на Белоногата" и "Ралица" – и бащата Петко Р. Славейков, и синът му Пенчо Славейков, рисуват идеала на българския народ за жена...

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Творчеството на Пенчо Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература.