Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение....

Възраждането e един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература. Това е времето в края на XVIII и началото на XIXв., характерно със значителни промени във всички сфери на обществено политическия живот. Всяка епоха

Лирическата миниатюра "Тихия пролетен дъжд" е един поетичен прочит на езическото схващане да света като един безкраен кръговрат. В нея се преплитат широк диапазон от чувства и емоции – контрастни, различни и противоречиви...

Двайсетте години на XX век са един от най-трудните периода за България, изпълнен със социално напрежение и конфликти, белязан от разколебаване на националните идеали. Но това е и един от най-интересните периоди в развитието на българската култура - време

Майсторът на разказа Елин Пелин създава и няколко по-обемни повествователни творби (три повести и един незавършен роман), сред които се откроява със своето идейно-художествено майсторство най-популярната от тях – повестта „Гераците”...

Йовков е един от големите майстори на българския разказ. Макар и да следва класическата следосвобожденска традиция на Вазов и Елин Пелин, неговата разказна техника прибавя оригинални моменти, достойни за гения на един голям творец. Йовков се придържа към

Като творец – изследовател на човешката душа, неговите романи очертават постепенното разширяване на обхвата на този проблем – Д. Димов върви от осъдените души до един цял осъден свят в романа "Тютюн"...

В поемата "Тавански спомен" В.Петров рисува светът,видян през очите на влюбения герой и през очите на охладнелия от любовта.Ето защо един и същи свят изглежда до неузнаваемост различен;едни и същи предмети са едновременно красиви и непривлекател

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...