Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото". На страниците на това малко

В повестта “Немили-недраги” Иван Вазов описва живота на хъшовете такъв, какъвто го е видял и живял. Те са едни от най-светлите образи в художествения свят. Авторът отразява патриотичния подвиг на българските емигранти, истинската им отдаденост на идеала з

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Разностранната многоличност на Йовковите разкази има една обединяваща основа, а именно нравствената ориентация на проблематиката. Каквито и да са героите на Йовков те винаги са способни на някакъв морален подвиг...

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи...

В "Предсмъртните стихотворения" са поместени два ръкописа на две заветни стихотворения на Никола Вапцаров,които той пише в Дирекцията на полицията и в Центалния затвор на София в последните часове на героичния си живот:...

"Последна радост", както и "Земляци", е обемна повест , разделена на десет фрагмента. Те са разпределени подчертано равномерно. Пет части за мира, пет части за войната. Вътрешното противопоставяне между нормалния човешки живот и жесток

Любовта и омразата са двете страни на монетата, наречена живот. Никоя от тях не би могла да съществува само за себе си, а винаги преплитайки се в едно неделимо цяло, което съпътства и води човека през дългия път на неговото съществуване.

Близкият приятел на Д. Талев, другото голямо име в българската историческа проза – Емилиян Станев нарича Д. Талев "последния възрожденец" – заради дълбоката и непосредствена връзка на вътрешния живот на Талев с битието на народа и родината. Сам