„В полите на Витоша” е драма, показателна за новите жанрови търсения на Яворов. Не случайно тя проблематизира теорията на драмата...

Яворов се е чувствал синовно свързан с останалите в робство българи от Тракия и Македония, изживявал е борбите им за освобождение като своя лична участ и съдба...

Още със заглавието поетът разкрива неистинността на битието. „Маската” е символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна.

Поемата съчетава в себе си двете пламенни, но взаимно изключващи се състояния на душата - на ангела и демона.

Личният, интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на чувствата и изживяванията. В него отекват отгласите от голямата му, непозволена и невъзможна любов с Мина Тодорова и вълнуващото, но нелеко брачно съжителство с Лора Каравелов

Лайтмотивът на творбата е "вечното зло" , което тегне върху съдбата на селяка. Злото тук е природна стихия - градушката , която безпощадно унищожава труда и надеждата на селянина. Градушката се превръща в един обобщаващ символ на човешката траг

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Българският поет болезнено изживява краха на идеалите в македонското освободително движение, както и кървавия погром на Илинденското въстание и смъртта на Гоце Делчев.

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание". Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията "трагизъм"