Творчеството на Пенчо Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература.

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество...

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

"Спи езерото", "Сън за щастие", "Самотен гроб в самотен кът"– Пенчо Славейков...

Модерните автори, обединени в кръга "Мисъл", дават нова насока на търсенията в българската литература - размисъл върху общовалидни и вечни проблеми на битието, нов поглед върху човека като личност, видян в измеренията на идеята, знанията, духовн

Пенчо Славейков е най - нежният и най - вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най - прекрасни творби той възпява в редица от творбите си.

Страданието – път към самопознанието на човека в поемата "Ралица" от П. П. Славейков Славейковата позиция за смисъла на човешкия живот в "Сън за щастие".