Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Безкористен жрец в олтара на изкуството, Лилиев следва заветите на Пенчо Славейков и Яворов за самоусъвършенстване на творческата личност, за облагородяване на нравите в българския живот.

Анализ на миниатюрата "Самотен гроб в самотен кът" от книгата на Пенчо Славейков "Сън за щастие"...

Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика

Творчеството на Пенчо Славейков е акт на културно строителство. Първият ни модерен идеолог утвърждава нов естетически проект за обновление на българската литература.

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество...

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

Произведенията на Пенчо Славейков с философска и нравствено-психологическа проблематика обогатяват българската литература, разширявайки нейния духовен диапазон...