Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.

Модерните автори, обединени в кръга "Мисъл", дават нова насока на търсенията в българската литература - размисъл върху общовалидни и вечни проблеми на битието, нов поглед върху човека като личност, видян в измеренията на идеята, знанията, духовн

Пенчо Славейков е най - нежният и най - вглъбеният български поет, обладан от силна любов към българския народ, чиито най - прекрасни творби той възпява в редица от творбите си.

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&

Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Поетът Пенчо Славейков откроява духовен ръст на границата на два века със своя естетизъм, културен универсализъм и борба за европеизация на българската литература...

Лириката на Пенчо Славейков е художествен „пристан” на мълчание и лирична тъга. Мисловният покой „пронизва” образите, отдалечава ги от обекта на изображение и те ...

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.