Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Краткия му живот е белязан с поредица от раздели и житейски неудачи...

Константин Преславски е книжовник, който доразвива Кироло-Методиевото дело и организира българския духовен живот в тогавашната столица на България – Преслав – през т.нр. "Златен век на българската култура".

Идеален образ на светлия и пълноценен живот е образът на светлия свят на детството, символизиран от бащината къща, майката, тихия двор с белоцветните вишни, любимата....

Стихотворението “Болница” на Далчев, разкрива обречеността на човешкото съществуване. Творбата ни насочва към две основни теми на неговата поезия – за изтичащото време на човешкия живот и за демоничността на заобикалящите ни предмети.

Характерни особености на развитието на българската литература през XVI в. най-добре се проявяват в книжовния живот в София...

Те са границата между петвековното робство и новото време на българския народ, което е свързано с решителни промени в политическия, социалния и културния живот..

Христо Ботев е един от най- популярните и значими творци на българската литература. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родния си дом и семейство, той вкусва горчивия живот и тежката участ на чужденеца. Това още повече засилва....

Промените в обективния ход на времето, спецификата на неговия дух, философия и морал, противоречивия му и драматичен облик писателят внушава, изследвайки измененията в човешкия живот, пресъздавайки сложността на човешките страсти и съдби....

Още митологичния човек се опитва да разгадае думата съдба. Връзката между човека и съдбата е непрекъсната.тя го съпровожда през целия му живот до самата смърт. В определено време съдбата има различно значение и тълкуване...

Романът “Тютюн” е художествено изображение на националния живот преди и по време на втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии...