Елегията „Елате ни вижте” е откровен и спонтанен отклик на трагико-драматичното колективно „разлюляване” на надеждите за достоен живот в отвоюваната с толкова жертви и себеотрицание народна свобода.

Възпял в дебютните си творби петвековния копнеж на българина за постигане на свободата, Вазов има щастието да преживее и пресътвори сбъдването на националния идеал на Освобождението, ала и разочарованието да живее в първите десетилетия на вече свободната

Всичко, което е създал Иван Вазов, ни убеждава, че той вярва в своята величествена мисия на духовен водач на нацията, на народен трибун, вдъхновител и пророк. Наистина, такъв е бил в своето време.

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество.

Разказът "Дядо Йоцо гледа" задава идеалният модел на отношение към отечеството. Чрез образа на слепеца е внушена идеята за непреходната стойност на националната независимост. Дядо Йоцо е духовно свободен и мисловно "зрящ", затова и той

"Под игото" – иван вазов. Главата "представлението" културният живот на българите по време на робството....

"Това ми стихотворение беше въведение към "Пряпорец и гусла". То беше първото, написано през 1874—75 година, под влиянието на революционната агитация в България. Тогава вече кръстосваха апостоли в страната" — изповядва Вазов пред проф.

Място на творбата в стихосбирката – "Епопея на забравените" започва с "Левски", въпреки че по хронологичен ред делото на Паисий поставя началото на "българското летоброене". Без да омаловажава стореното от Паисий, Вазовата ху

Вазовият разказ "Дядо Йоцо гледа" въвежда проблема за духовния взор на българската национална самоидентификация. Да определиш себе си като българин във време на духовен кризис, когато несвободата е вътрешно състояние на мисъл и съзнание, за Вазо

Първа публикация – в списание "Зора", кн.1-5, 1885 г. с подзаглавие "Картинка от типове и нрави български в турско време". Творческа история – в разговорите си с проф. Иван Шишманов Вазов споделя: "Смехът от време на време ми е не