Пътят на текста е несъмнено не само път на завръщането, но е и път между мъжа и жената, между господаря и робинята, между извора и чешмата.

Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

Стихотворението „Хубава си, моя горо" е отпечатано за първи път през май 1875 г. в списание „Знание", което Каравелов издава в Букурещ.

Баладата „Хаджи Димитър” е написана от Христо Ботев през 1873г. и е поместена за пръв път във вестник „Независимост”.

Непосредственият сблъсък между живота и смъртта отвежда по драматичният път на творбата......

На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. С тая каруца двама стражари щяха да закарат Албена в града.

Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата. Така поетът преосмисля и възрожденския призив „Свобода или смърт”.............

Житейският път на “огняроинтелигента” Никола Вапцаров е кратък и насилствено прекъснат в разцвета на творческите и житейските му сили. Поетът се сблъсква с всевъзможни трудности, трагедии и разочарования, но не плаче в рими за собственото си страдание.

Неговият незабравим образ писателят възвеличава в първата ода от цикъла „Епопея на забравените" - „Левски", в разказите „Чистият път", „Из кривините", „Апостолът в премеждие" и в повестта „Немили-недраги".