Много бързо П. Яворов се налага като един от първенците на българската литература. Той блясва на литературния небосклон, за да се наложи с огромната мощ на словото си с неудържимите пориви на своята душа..

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения

Поемата “Ралица” е доказателство за умението на поета да свърже традицията в българската литература с духовните търсения на модерния творец...

Българската литература през 80-те и 90-те години на XIX в. е свързана с ключовата фигура на Иван Вазов, който е стожер на българското и нравствена школа за национално възпитание...

“Крадецът на праскови” – една от най- забележителните повести в българската литература. Емилиян Станев я замисля още през 1936г., но едва през 1948г. Тя за пръв път е отпечатана. Авторът ни представя сложния проблем за човешкото щастие...

Смирненски превръща градската действителност в тематична цел на своята поезия. Урбанистичните мотиви, характерни за модерната литература, при него намират своята не естетическа, а социална реализация....

Поезията на Атанас Далчев е едно от най-интересните явления в българската литература през ХХ век...

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение - при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него трагическо све

В стихотворението “Тиха победа” прозвучават фронтовите мелодии на патриотично – хуманистичната ни литература. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове, или приятели.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е “Сън за щастие”.