Първият текст („Ни лъх не дъхва над nолени") и последния („Самотен гроб в самотен кът") очертават рамка на книгата "Сън за щастие". С тях вътрешната биография на лирическия човек придобива цялостност и завършеност. Първата има смисъла

За Вотрен френското общество са група хора, които не са нищо друго освен измамници. За него думата порядъчност има съвсем друго значение – „В Париж порядъчен човек е този, който мълчи и отказва да дели”...

Героят като образец на подражание на средновековния човек...

В стихотворението "На прощаване" Ботев изразява себе си чрез лирическия герой-бунтовник. Творбата представлява тежка емоционална изповед към най-близкия за него човек - майка му...

Разказът „Шибил” (Първи по ред от сб. „Старопланински легенди”) внушава идеята за силата на онази изключителна омая.....

Яворовият лирически човек е раздвоен от парадоксалноста на любовното желание........

Разказът започва с ретроспекция, като се показва градът след войната. Люцкан също е споменат. Утвърждава се идеята за преходния човек и непреходната човечност. Тези неща се превръщат в нравствена памет.........

Или творбата заявява, че природното в нея е не само пейзаж, че то „говори” за душевното. Във втората строфа състоянието, е определено все още в канона на традицията-мечтата н младия човек за „лек път”.

Творбата се приема като изповед на едно съзнание, началните стихове поставят първите въпроси на битието, пред които човек се изправя и чието решение търси понякога напразно цял живот.

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.