След Първата световна война в нашата литература се наблюдавай много и разнопосочни тенденции. Те са свързани с трескавото търсене на нови ценностни ориентири и на нови послания. Поезията на младите не толкова дава отговори, колкото поставя въпроси. В пита

Първата световна война е историческа и естетическа граница в европейското културно съзнание. 20-те години на XX век не само в България, но и в Европа са време на преоценка. За България това е мъчителен период, в който трябва да се преодолеят раните след д

Темата за революционната промяна се оглежда в стихосбирката “Да бъре ден!”, издадена през 1922 г. Стиховете на Смирненски от този период отразяват социалните катаклизми, разтърсили Европа по време и след Първата световна война. Октомврийската революция в

Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос

Обречена на застой във вековете на робството, на България й се налага след Освобождението да намери своята идентичност, да догони с бързи темпове европейските държави и да намери мястото си сред тях. Литературата отговаря на тази обществена ангажираност и

Дните се нижат един след друг, но героите на Йовков не забелязват ре-алния поток на времето.

Казват, че в произведенията на Иван Вазов името на Ботев се среща повече от 200 пъти и е най-често споменаваното след името на България1

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

Вазов изживява болезнено негативните процеси в националното пространство след Освобождението. С горчивина осъзнава, че високите ценности на Възраждането, както и традиционните морални норми в новото време са разколебани и маргинализирани....

Когато обръща поглед към своята съвременност след Освобождението, Иван Вазов я оценява от позицията на възрожденския патриотичен идеал.