Поезията на Никола Инджов (30.ІХ.1935, Бургас) излъчва природовидима и свиша красота, една земна и небесна хармония между човека и природата....

Още митологичния човек се опитва да разгадае думата съдба. Връзката между човека и съдбата е непрекъсната.тя го съпровожда през целия му живот до самата смърт. В определено време съдбата има различно значение и тълкуване...

Викът на болка: „Жив е, той, жив е!”, е вик на ужас от смъртта, от нейното вездесъщо трансцедентно битие в съзнанието на човека.

“Песен за човека” е безспорен връх във Вапцаровата лирика. Трудно някоя друга творба на поета може да й съперничи по въздейственост, универсална комуникативност и популярност.

„Песен за човека” е написано след споровете, които Вапцаров водил с представителите на буржоазната интелигенция. Поддържал тезата, че капиталистическото общество създава груби и низки страсти у човека, но този човек може да бъде превъзпитан.

Проблемът за доброто и злото, за тъмното и светлото начало у човека и в заобикалящия го свят е един от водещите в творчеството на Елин Пелин...

Текстовият свят на Блага Димитрова се гради върху един парадокс. В стремежа си да открие и да назове равновесията на човека - нишките, които го задържат върху неравната плът на битието - нейният широко разгърнат макротекст го мисли всъщност ...

Самотата на човека в страданието, неговата неспасяемост – другоселецът остава космически самотен /"Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите."/, сред звездите, отразени в окото на умиращия кон...

Езиково - стилистичен анализ на стихотворението на Никола Вапцаров - "Песен за човека". Стилистични фигури и тропи...

Стихотворенията на Вапцаров ни въвеждат в два от възловите, за целия човешки и художествен свят, мотива и свързаните с тях основни ценности – човека и живота. Темата за вярата е основна в творчеството на автора....