Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

Често уличаван от критиката във фрагментарност, Вазовият разказ се опитва да улови логиката на историческото време...

Понятието "възраждане" носи в себе си смисъла на възстановяване, пробуждане.Българското възраждане е пробуждане на националното съзнание, възстановяване на националния дух, завръщане към идейте и културни ценности на историческото минало...

Воден от любовта си към България, Вазов ú посвещава творчеството си. Поетът защитава ревностно всичко родно (народ, история, природа, език) от неоснователните обвинения на хулителите му...

В 18 глва на "Чичовци", са изтъкната темата за плахостта на българина, от предосвобожденския период, и недоверчивостта му към никого. В самото начало на главата е заступена тази тема...

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Разказът "Дядо Йоцо гледа" задава идеалният модел на отношение към отечеството. Чрез образа на слепеца е внушена идеята за непреходната стойност на националната независимост. Дядо Йоцо е духовно свободен и мисловно "зрящ", затова и той

Иван Вазов- "Епопея на забравените"- история, национална идеология, поезия...

Романът "Под игото" е една от най-емблематичните български творби, през която изграждаме представата си за "своето", мислим и оценяваме себе си като част от историческото битие на нацията, към която принадлежим....