Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали.

Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” е съкровенна поетическа изповед на лирическия герой в навечерието на предстоящата решителна битка за правда и свобода.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно,както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии. Ботев просто не е имал въз

В Ботевата поезия като основен проблем се откроява един от най-значимите проблеми на Романтизма – изключителното значение на свободата...

Стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации.

От една страна той презира до дъното на душата си всички чорбаджии, буржоа и новобогаташи и се слави като защитник на слабите...

"Прощаването", чиито вариации изпълват произведението, се превръща митично-трагичен знак на готовността за смърт, към саможертва. Един любящ и нежен син се прощава със своята майка и изповядва най-съкровените трепети на сърцето си.

Анализ на художествените изразни средства в произведението "На прощаване" от Христо Ботев.

Наричан безспорно геният на българската литература, Христо Ботев е човекът, осъществяващ както в поезията, така и в живота си идеята за национална независимост, възможна единствено по пътя на революцията...

Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения"...