В първия текст авторът Александър К. Бурмов прави задълбочено представяне на състоянието на българската литература в периода 1806 – 1879, като насочва вниманието на читателя главно към причините за слабото развитие на книжнината през този период.

Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция, във въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична нагласа...

Железния светилник - съдържание, развитие на събитията, най-важни моменти и главните герой в романа...

Характерно за поемата е, че тя няма определен сюжет, няма развитие на характерите, не съдържа обстоятелствен рисунък на събитията. Разчупването на тези традиционни композиционно-структурни рамки е подчинено отново на експресионистичния, дори футуристичния

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Едновременно с реалистичното представяне на деградацията на хармоничния патрархален свят Елин Пелин създава един богат, свързан симовлен свят – ключ към разбирането на причините за трагичното развитие на действието....

Темата за любовта определя естетиката на художествените търсения не само на провансалската лирика, но и на т. нар. Рицарски романи. В първоначалния етап на своето формиране и развитие са в стихове.

Художествена изявана един от най-драматичните и преломни периоди в националното ни развитие, творчеството на Иван Вазов остава не само като символ на раждането и

Литературния кръг "Мисъл" - повежда открита борба срещу традиционализма в литературата и Вазов, ратува за нови, модерни пътища на културното ни развитие. Участници: Пенчо Славейков, Д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров...