Йовков е един от големите майстори на българския разказ. Макар и да следва класическата следосвобожденска традиция на Вазов и Елин Пелин, неговата разказна техника прибавя оригинални моменти, достойни за гения на един голям творец. Йовков се придържа към

Като творец – изследовател на човешката душа, неговите романи очертават постепенното разширяване на обхвата на този проблем – Д. Димов върви от осъдените души до един цял осъден свят в романа "Тютюн"...

В "Дамата с рентгеновите очи" чрез сатирата и елементите на фантастиката Светослав Минков осмива хайлайфа, лишен от духовни цинности и истински идеали. Темата в разказа е фалшът, грозотата и безсмислието на хайлайфа. Творбата представя абсурдно

В поемата "Тавански спомен" В.Петров рисува светът,видян през очите на влюбения герой и през очите на охладнелия от любовта.Ето защо един и същи свят изглежда до неузнаваемост различен;едни и същи предмети са едновременно красиви и непривлекател

Интерпретацията на проблема за съдбата на човека и мястото му в историческото развитие е един от основните мотиви в бълтарската литература от втората половина на двадесети век.

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Образът на Дон Кихот е един от най-забележителните образи в световната литература и отдавна се е превърнал в символ на идеализъм, човеколюбие и борба за справедливост....

Първо склонността ни да мислим различно за един и същи предмет; второ, когато действително го правим, ние можем да избираме към кой начин на мислене да се придържаме и кой да пренебрегнем. Следователно произходът на всяка реалност...

Един от проблемите, които разисква Алфред Шютцﻬﻬ е този за реалността. Според Уилям Джеймс разликата между реално и нереално се дължи на два психични факта: първо склонността ни да мислим различно за един и същи предмет...