Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев...

Високите паратекстуални напрежения в Пенчо-Славейковата лирика са част от културния й образ и представа за творческия облик на поета.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете ...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна .....

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Това стихотворение, адресирано като новогодишно (за 1904 г.) писмо до Мара Белчева, е включено по-късно (с авторство на Иво Доля) в прочутата Пенчо-Славейкова мистификация „На острова на блажените” -1910 г.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.