"Фрина", "Сърце на сърцата", "Cis moll", "Ралица", "Бойко"...

Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев...

Поемата Ралица е една от най-значителните поеми в творчеството на Славейков...

В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература.

Високите паратекстуални напрежения в Пенчо-Славейковата лирика са част от културния й образ и представа за творческия облик на поета.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете ...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна .....

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература.