Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

През 1862г. Паисий Хилендарски написва “История славянобългарска” , за да покаже на българите , че имат с какво да се гордеят.

Терминът "Възраждане" в българската и европейската история – общи моменти и различия...

Литературната история приема, че религиозни текстове доминират през Средновековието, а светските през новите модерни времена...

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат

Идея за увод – Вазовата концепция за родното обхваща различни негови измерения – природа и история, създава често една утопия – противоположност на конфликтния социален свят...

"История" е едно от немалкото Вапцарови стихотворения, които говорят за словото, изпитват неговите възможности (подобни са "Доклад", "Ботев", "Рибарски живот"). "История" пита за границите и смисъла колкот

Творчеството на Иван Вазов е художествена изява на най-драматичните събития в националната ни история. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческо и духовно й битие, е романът "Под игото".

Романът на Вазов “Под игото” е роман, посветен на един от най-напрегнатите моменти в българската история...