Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...

1.Информация – По време на престоя си в Пловдив Вазов написва повестта "Чичовци" по страниците на списание "Зора". Като подзаглавие на произведението си, Вазов отбелязва: "Галерия от типове и нрави български в турско време"..

Воден от любовта си към България, Вазов ú посвещава творчеството си. Поетът защитава ревностно всичко родно (народ, история, природа, език) от неоснователните обвинения на хулителите му...

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са оп

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Една от големите заслуги на Вазов към българската поезия е,че той открива за нея природата като извор на поетическо вдъхновение и като самостоятелен обект на поетическа възхвала...

Иван Вазов- "Епопея на забравените"- история, национална идеология, поезия...

В повестта си "Немили-недраги" Вазов създава противоречивия и сложен образ на българския хъш, който се раздвоява между безсловното си и мизерно настояще, от една страна, а от друга – между спомените за героичното си минало и мечтите си...

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци".