Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите, белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е много сложен, сложна е духовната му биография.

СОЦИАЛНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕШКОТО СТРАДАНИЕ В ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ "Арменци" , " Заточеници " , " Градушка " , " На нивата ", "Хайдушки песни".

Стихотворението "Маска" е представително за Яворовото творчество. В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той разработва в "Безсъници" и "Прозрения” ....

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Страстен бунт срещу житейските неправди разтърсва младия, но вече укрепнал лирически гений на Яворов и българската поезия става свидетел на това, което вече нееднократно е изживявала и което все по-често ще има щастие да изживява...

Посочен е план на стихотворението,както и разработка Трагизмът на човешкия дух в стихотворението "Песен на човека" от П.Яворов...

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Поемата "Нощ" е друго възлово, преломно произведение на Яворов. Тя е подробно анализирана в статията на Надежда Александрова...

Обхватен, но кратък анализ с основните тези по темата за раздвоението на лирическия герой при възприемането и изживяването на любовта.

Интимната лирика на Пейо Яворов може да се възприема, коментира и анализира в различни аспекти, да се разглежда с цялата необхватност на гледните точки и пак да води към едно - недостижимата чувственост на един поет ....