Диалогичен прочит на "Съвет" от Шели и "Сърце на сърцата" от Славейков...

Епик и лирик, критик и мислител, вът¬решно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство. Поетът преследва една дръзка естетическа цел - решителна европеизация на литературата ни, приобщаван

Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия.

Книгата, с която Пенчо Славейков иска да остане като лирик в нашата литература, е "Сън за щастие. Отпечатана през есента на 1906 г., тя е най-интимното преображение на поета, неосъществено то му пред очите на околните битие....

Страданието е неизменна част от Живота на големия наш поет Пенчо Славейков. Още в ранна възраст той замръзва на пързалката, опитва от горчивото познание на болката, дълго се лута между живота и смъртта. Белезите на физическата немощ, парализа и страдание

"Фрина", "Сърце на сърцата", "Cis moll", "Ралица", "Бойко"...

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за "вечната българка". Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема. Първият мотив е този за хубостта. Представ

Още в епиграфа на поемата откриваме конкретност от страна на автора. Той споменава точно географското място на действие, разказвайки ни за "една чешма", наречена на момата от село Бисерча.