Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Образът на родината-майката е централен в стихотворението. Нейната скръб предизвиква дълбоко съчувствие и състрадание...

Жанрова определеност – ода, елегия, реквием ( заупокойна молитва; литературна творба с елегично настроение и философски размисъл за смисъла на живота)...

Стихотворения - Майце си, Към брата си, Делба, До моето първо либе, Хаджи Димитър–балада, Обесването на В.Левски - елегия, Моята молитва, Борба, Патриот, Гергьовден, В механата, Елегия, Поеми – На прощаване, Хайдути...

"Готовност на личността да жертвува собствените си интереси за благото на другите" Иисус, Патриарх Евтимий, Васил Левски, Гоце Делчев, Христо Ботев, Д.Дебелянов, Г.Милев, Хр.Смирненски, Н.Вапцаров. За алтруизма в нашата история и литература и за

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Вдъхновен от разочарованието си от следосвобожденската действителност, Вазов написва "Епопея на забравените"...

Смисълът на човешкото съществуване поета и публициста Ботев вижда в активното присъствие в живота, в борбата...

Не случайно цикълът започва с одата "Левски". Като личност и дело Апостолът на свободата синтезира най-ярките черти на времето, висшите нравствени добродетели на епохата...

1. Социална мисия на цикъла "Епопея на забравените". А) Импулс за създаването – сериозните разочарования на Вазов от следосвобожденската действителност; Б) Социална задача – чрез възраждането...

В Ботевите елегии "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски" е разгърната основната тема за смъртта. В "Хаджи Димитър" смъртта е представена като саможертва,като подвиг в името на идеала,като безсмъртие...