Мястото на одата “Паисий” в цикъла “Епопея на Забравените”

Паисий е написал "История"-та през 1762 г., когато е бил на 40 години. Пристигнал е в Света гора през 1745 г. от Самоковската епархия. Бил е йеромонах и проигумен в Хилендар...

Тая "върволица" започваше в тъмната Атонска килийка на калугера Паисий и намира своя край някъде при дякона Левски. черквите и училищата дават даскалите си и поповете си за възстанието като чуят "Бъди готов,трябва да мреш".

Паисий започва разказа за историята на българския народ от трета глава,която е озаглавена "Историческо събрание". Тя е най-обширна и обхваща историческото развитие на нашия народ от създаването на прабългарската държава до царуването на Констант

Запазването на идентичността на българина през годините на робството. Опита на Паисий да спре гърчеенето на българите и да ги убеди да приемат себе си с гордост, такива каквито са.

Мотивите ,които карат Паисий да напише " История славянобългарска ",са посочени в предисловието на книгата.То е озаглавено "Предисловие към ония,които желаят да прочетат и чуят написаното в тази история" . Във време, в което голяма час

Българското възраждане има задачата да създаде понятие за България и да постави основите на модерната българска нация. Началото на изпълнението на тази задача слага Паисий със своята "История"...

"Епопея на забравените" е сред поетичните цикли, които имат завидна и едновременно странно усложнена съдба. В литературно-образователното и гражданско-патриотичното възпитание на българските поколения тя има христоматиен дял, ...

"Епопея на забравените" - поетичен цикъл от 12 оди: "Левски", "Бенковски", "Кочо", "Братя Жекови", "Каблешков", "Паисий", "Братя Миладинови", "Раковски", "Карад

Паисий изгражда образ на миналото , с който трябва да се гордее всеки българин. Показва един народ със смели владетели и пълководци, показва един народ с богата и древна история, по нищо не отстъпваща от историите на другите народи...