В "Изворът на белоногата" Славейков е най-близо до поуките от народното творчество. Героите са въведени в свят, в които господства философия, според която светлото и хубавото е съпътствано винаги от зло и прокоба....

Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.