В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерени

Чрез образа на героинята Славейков създава представата за "вечната българка". Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема. Първият мотив е този за хубостта. Представ

Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения и се устреми към неизследвани...

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

Цикълът "Зимни вечери" е вълнуващ разказ за страданието на човека, породено от вечната бедност и грижа...

Важна е реалността - стената, раз-деляща лирическия A3 от хората, отчуждението, превърнало самотния човек 6 трагична жертва: Ледена стена - под нея съм роден. Стъклена стена - отвред съм обграден. Хладната стена - замръзва моя дух. Вечната стена..

Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) се налага в българския литературен живот през 20-те години на XX век. Първата и книга – "Вечната и святата"...

Нейното виждане за света е много близко до това на Багряна, но в същото време е и индивидуално, неподражаемо, категорично заявено. Лирическата й героиня -вечната жена, носи добродетелите на българката, съхранени през вековете, но в същото време ...

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - "ПОТОМКА" В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата", на Женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век.Младостта на