Българската литературна традиция определя Христо Смирненски като средищна фигура в развитието на българската литературна традиция...

Анализи на матуритетните стихотворения на Христо Смирненски...

В поезията на Смирненски човекът е видян в битието си на месия и създател на новия социален ред, но и в битието си на жертва на един груб, несправедлив и суров свят...

Напуска родния си град 1913г. по време на Междусъюзническата война и заедно със семейството си се установява в бедняшкия квартал на София - Ючбунар.

В едно динамично и бурно време на бунтове и революции, разтърсващи Европа между двете световни войни, Христо Смирненски търси в своето поетическо творчество пътища за преодоляване на неактуалната символистична визия за индивида...

Текстът започва з анализ на втората строфа от стихотворението и представя начинът, по който по подобие на символизма тя представя мотивът за "града чудовище"...

Споменатият вече мотив за поруганата красота поруганието не е извършено, но се предусеща...

Поетът Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 10 години -първите печатни работи се появяват във вестник "К,во да е" през1915 г" последната му творба - "Приказка за стълбата", е отпечатана в списан

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Всички спомени за Христо Смирненски са изпълнени с обич към личността и творчеството му. С една и съща лекота се е движел сред хората, установявал е познанства и контакти, с каквато е и пишел...