Възраждането e един от най-важните периоди в развитието на българския народ и на българската литература. Това е времето в края на XVIII и началото на XIXв., характерно със значителни промени във всички сфери на обществено политическия живот. Всяка епоха

В "Дамата с рентгеновите очи" чрез сатирата и елементите на фантастиката Светослав Минков осмива хайлайфа, лишен от духовни цинности и истински идеали. Темата в разказа е фалшът, грозотата и безсмислието на хайлайфа. Творбата представя абсурдно

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа "Тютюн".

План-анализ на произведението на Елисавета Багряна - Жена.

Найден Стремски "не е кой да е". Той е герой на Иван Вазов, средищната фигура в българската литература. Той не е епизодично лице в някоя малка творба на националния поет...

Вазовата повест „Немили-недраги" се появява скоро след Освобождението. И тя, както и поетичният цикъл „Епопея на забравените", е заслужен упрек на автора към съвременниците ...

В повестта "Преди да се родя" авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.

Анализ върху "Българският език" на Иван Вазов.

Вазовият роман “Под игото” е художествен резултат на нуждата от историческа равносметка в годините непосредствено след Освобождението. Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната свобода постепенно е затихнало, немалко от възрожденските мечти са ос