В повестта си "Немили-недраги" Вазов създава противоречивия и сложен образ на българския хъш, който се раздвоява между безсловното си и мизерно настояще, от една страна, а от друга – между спомените за героичното си минало и мечтите си...

В творбата "Дядо Йоцо гледа" Иван Вазов представя случката чрез двойна оптика. Разказът представя случващото се в настоящето, а главният герой е старец от миналото, който дори е с физически недъг – слепота...

Творчеството на Иван Вазов е художествена изява на най-драматичните събития в националната ни история. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческо и духовно й битие, е романът "Под игото".

"Това ми стихотворение беше въведение към "Пряпорец и гусла". То беше първото, написано през 1874—75 година, под влиянието на революционната агитация в България. Тогава вече кръстосваха апостоли в страната" — изповядва Вазов пред проф.

Неприкрита носталгия и топло родолюбиво чувство създава неповторимата българска атмосфера в изключителната по своята художествена пластичност "галерия от типове и нрави български в турско време" на повестта "Чичовци" от Иван Вазов....

Любовта към България е основно чувство в творчеството на Иван Вазов. Неговото преклонение пред родното има разнообразни измерения...

Творческа история на романа "Под игото". Романът е написан през 80 години 1887-1889 кагато Вазов е имигрант в Одеса воден от тъгата към родината чрез спомени за бурния живот на българия по време на Апрелското възстание...

В центъра на художественото изображение на романа "Под игото" Вазов поставя Априлското въстание през 1876 година с неговата подготовка, избухване и поражение, като акцентът е върху подготовката...

Известен е фактът, че преди да издаде произведението, Вазов се колебае между две възможни заглавия – "Челопешката гора" и "Една българка". Окончателно се спира върху второто, защото то изразява по-добре смисъла на създадения...

Разкрепостените стойности на българския дух през 60-те години на XIX век раждат ренесансовия смях на Вазов в повестта "Чичовци".