Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

Произведението “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски възниква през 1762 година. С тази творба се поставя началото на същинския възрожденски процес. “История славянобългарска“ олицетворява, засилва и подхранва ....

Книгата е предназначена за простите "ораче и копаче, и овчаре и прости занаятчии", за да даде не само познание на българите за славното им минало, но то да бъде с определена цел...

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

Родолюбецът Паисий Хилендарски се спира обстойно на конфликта своето и чуждото , за да даде знания и вдъхне надежда на българите и вяра в тяхната ценност и значимост , като бивша могъща и славна народност, която има бъдеше.....

. Оскъдните биографични данни за монаха от Хилендар на подтикват да посегнем към неговата „ историйца”, за да се докоснем до същността на духовно извисена личност- личност на горещ патриот, проницателен общественик, вдъхновен проповедник.

През 1862г. Паисий Хилендарски написва “История славянобългарска” , за да покаже на българите , че имат с какво да се гордеят.

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –