Героите на Е. Станев винаги се стремят и много често успяват да преминават невидимите граници между "Добро" и "Зло" докато търсят истината за света и за себе си.Писателят не ги осъжда, както и учителят не съди Елисавета, а само разказв

Прочитайки "Крадецът на праскови" читателя остава дълбоко развълнуван от съдбата на героите, защото Емилиян Станев рисува личната им драма на фона на войнта...

"Крадецът на праскови" е една ценна творба, пленяваща читателите си с умението на писателя Емилиян Станев да прониква в най-интимните кътчета на човешката душа, да улавя най-нежните трепети, въленинията и мечтите на своите герои....

1.Елисавета- Елисавета е обзета от посоянни вътречни противоречия и колебания- дли ще намери силя и смелост да избяга от тъй омразната и колиба, или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота и. 2.Михаил 3.Иво Обретенович 4.Разказв

"Крадецът на праскови"е написана от Емилиян Станев. В нея се разказва за две сродни души, които се обичат, но не могат да бъдат заедно....

Противоречията и жестокостта на времето, както и на нещастната съдба на две военни поколения обикновени българи, са в центъра на изображението в повестта...

За хилядите обикновени хора войната винаги е била обществено, социално и нравствено зло. По своя характер тя рязко се противопоставя на общочовешките ценности – свобода, доброта, щастие и любов. Войната е надвиснала над живота...

Авторът привлича нашето внимание към героинята, най-напред чрез физическия й портрет, представен през погледа на младия разказвач...

Да погледнем резултатите от петгодишната опустошителна за живота война в живота на всички – руини и пустота, неслучили се патриотични идеали, безсмислени жертви, морален упадък, нищета и помръкнал стопански живот...

Кръговата композиция на повестта (войната обгражда разказа) внушава, че човешкото битие между Сътворението и Апокалипсиса е част от една тайна, която остава завинаги скрита.