. Оскъдните биографични данни за монаха от Хилендар на подтикват да посегнем към неговата „ историйца”, за да се докоснем до същността на духовно извисена личност- личност на горещ патриот, проницателен общественик, вдъхновен проповедник.

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

Анализ на текста, съответсващ на хронологията му.

Паисий е имал възможност да опознае участта, надеждите и стремежите на сънародниците си. Наблюдавал е робския гнет и всекидневното унижение. Става свидетел на явленията, които го смущават и тревожат

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Родолюбецът Паисий Хилендарски се спира обстойно на конфликта своето и чуждото , за да даде знания и вдъхне надежда на българите и вяра в тяхната ценност и значимост , като бивша могъща и славна народност, която има бъдеше.....

Характеристика на личността...

И двете започват с обръщения, което е белег за най-характерната особеност на Паисиевия текст неговата комуникативност, призивност, желание за диалог, общуване с читателя...

Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19. в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период...

Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.