Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Стихосбирката "Сън за щастие" е една от най-значителните творби на Пенчо Славейков, която оставя авторът като утвърден лирик в българската литература...

Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Гео Милев, Атанас Далчев...

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете ...

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Последните две десетилетия на XX в. поставят ново начало в развитието на българската литература.

Промяната в историческата действителност в България повлиява върху развитието на литературния процес.

Най-хубава и най-представителна за Пенчо Славейков като художник на словото е книгата „Епически песни”. В нея намират място онези творби, в които най-образно са въплътени неговите естетически принципи, както и идеите му за задачите на поезията.

Сборникът “Сън за щастие”е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков,вдъхновена от красотата на природата,от бляна за щастие и от идеала за хармония...

Лирическата миниатюра на Пенчо Славейков носи в себе си скрита идея - идеята за любовта. Авторът използва предлога “во”, за да озвучи началото чрез гласната “о” и да ...