Христо Ботев-Хайдути Анализ

Христо Ботев дава отговор на въпросите, които занимават всяко следващо поколение у нас. В тях се съдържа много от онова, около което кръжи и днешната ни тревога – като позиция и търсена опора, като личен морал и поведение.

В поезията си Хр.Ботев разкрива лирическия си герой в 3 аспекта – неосъзнат бунтар(„Майце си” , „Към брата си” ) , хайдутин ( „Хайдути” , „Хаджи Димитър” ) и борецът за свобота и правда .

В годините на Българското възраждане геният на Ботев изгрява в онзи точно момент, когато пробуждащото се национално съзнание не може да понесе повече тежестта на робството.

Баладата „Хаджи Димитър” е написана от Христо Ботев през 1873г. и е поместена за пръв път във вестник „Независимост”.

В „Обесването на Васил Левски” чувството е много по-различно от баладичния апотеоз на смъртта в „Хаджи Димитър”.

Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата. Така поетът преосмисля и възрожденския призив „Свобода или смърт”.............

Всяка Ботева творба е една дълбоко изстрадана болка, една ясно осъзната и категорична личностна позиция.”

Викът на болка: „Жив е, той, жив е!”, е вик на ужас от смъртта, от нейното вездесъщо трансцедентно битие в съзнанието на човека.

Ботевият лирически герой получава като национално наследство от съхранената родова памет на дедите-тъга, неволя и „люто язвена” младост.