Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

Христо Ботев уточнява, че първо в Калофер се е научил да обича и да мрази. Там се е родила "страстната любов"...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

В човешки план злото произлиза от несъвършената природа на индивида. Доброто и злото съществуват заедно като вечни начала, намиращи се в постоянна борба помежду си. Надмощие придобива ту едното, ту другото...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

Стихотворението "Борба" на Христо Ботев, публикувано за първи път през 1871, е бунтът на поета срещу робството,лъжите, манипулацията.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно,както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии...

Поезията на Христо Ботев е свързана в идейно-тематичен план с традиционните образи и мотиви, характерни за възрожденската ни литература...

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Творческото наследство на Ботев е малко по обем, но ненадминато до днес по своята идейна и художествена стойност...