Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Заглавието задава очакване за интимна изповед, за строго фиксирана тема на разговор...

Около творческата биография на това Ботево стихотворение се носи една легенда, която пък аргументира¬но се отрича от суровата историческа достоверност: Стоян Заимов твърди, че то е написано през 1870 г., когато авторът му и някой си Иванович пребивават...

Чрез умелото смесване на логичното и абсурдното, съня и действителността, на желаното и реалното, авторът разкрива своето остро и иронично отношение към политиката на Великите сили към жалкото положение, до което са довели малките поробени народи.

Лирическия герой, за който са характерни душевния подем, борбен дух и устрем, е разтърсен от вътрешни кризи, силни разочарования и отчаяние, ородено от изострената съвест и чуството за отговорност...

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.