Страстният човеколюбец Йовков е издал истините за човека и красотата, произведение, в което писателят показва как хората въпреки безумието и страданието остават човеци.

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Гео Милев е изтъкнат пламенен патриот и лирик. През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да се открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на

Написана в характерната за Вапцаров монополична форма. Сихотворението "Писмо" е една лирична изповед на бореца осмислил своя живот с участието си в големия двубой.

Най-характерно за средновековието е, че икономическата мисъл и целият живот са неразривно свързани с християнството.

Той детерминира основни промени в съзнанието на националната общност, проблематизира старите и задава нови ценностни ориентири, което слага своя отпечатък върху духовния живот на нацията, а оттам и върху развитието на литературния процес.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като "национална епопея", "историческа хроника", "енциклопедия на народния живот".

Обречеността на отъждествяването между живот и книга в "Книгите" на Ат. Далчев

Николай Хайтов е писател, посветил творчеството си на това, да прави човека "по-човек". Прекарал голяма част от съзнателния си живот в Родопите, той се възхищава от красотата на родната планина и от красотата на душите на родопчаните. Именно тез

Романът на Сервантес има дълъг и славен живот.Тълкуванията на романа са многобройни, дори грешките, допуснати при тези тълкувания, са интересни с патетичната си сериозност...