Стихотворението е лирично-драматична изповед,огледален поетичен образ на една обладана от полюсни противоречия личност. Изградена в редуването на контрасти,творбата разкрива специфичен дуализъм в единството на дух,битие и поезия...

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.

Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си...

„Ненужните” вече, „с кръв опръскани писма”; „кой е той”; „клета майчина ръка” — това са фрагментите, намекващи всъщност единственото важно у мъртвия „враг” — неговата участ на човек.

В поезията на Димчо Дебелянов често се повтаря думата "блян". Тя изразява състояние на душата, в което тя (душата) се откъсва от съществуващата действителност, за да проникне в един по-съвършен и хармоничен свят, съществуващ само в мечтите на по

Символизмът, водещо художествено направление в българската поезия в нача¬лото на XX век, намира в елегиите на Дим¬чо Дебелянов най-изтънчен лаконичен из¬раз.

Стихът за него е жизнена необходимост, единствен език на душата и с този език той излива своето рядко изобилие от чувство и настроение.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби.

Коментар по проблема за идентичността на модерния субект в сонетата "Пловдив" на Димчо Дебелянов. "Пловдив" е едно от многото Дебелянови произведения, които интерпретират основополагащия символистичен сюжет - сюжета за "припомняне

Димчо Дебелянов е едно от емблематичните имена на българския символизъм. Творчеството му – заедно с това на Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев – е част от небивалия разцвет на лириката ни в първите десетилетия на ХХ век.