Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали.

Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” е съкровенна поетическа изповед на лирическия герой в навечерието на предстоящата решителна битка за правда и свобода.

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно,както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии. Ботев просто не е имал въз

На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй напразно, както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии.

В Ботевата поезия като основен проблем се откроява един от най-значимите проблеми на Романтизма – изключителното значение на свободата...

Ако първата част на заглавието определя основното качество на предмета, втората съобщава самия предмет.

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...

Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията ...

Стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации.

Две нравствени народопсихологически про­странства — на патриархална българска душевност и себично индивидуално присъствие на българина..........