П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият проблем звучи по възрожденски: родината е "майка", "робиня", "мъченица", а отношението му към народа е като към ст

П.К. Яворов е може би последният от първенците на българското художествено слово, в чиято поезия разглежданият ....

Личният, интимен свят на твореца и човека Пейо Яворов е изпълнен с богатство на чувствата и изживяванията. В него отекват отгласите от голямата му, непозволена и невъзможна любов с Мина Тодорова и вълнуващото, но нелеко брачно съжителство с Лора Каравелов

Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата „Градушка" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".

Лирическата поема „Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини ....